Джем мисли, че сме охлюви

Джем мисли, че сме охлюви. Че оставяме следи като диаманти – само бижутер може да ги различи.
Джем мисли, че сме охлюви. Влачим се по кореми, настъпват ни, мокрим се в тревата – трева има за всички, според Джем. За всички, които искат да бъдат охлюви. Наметнати сме с мантии – една, втора, трета – израстъци на кожата. Понякога протяга пипалата си към мен сякаш се докосва до отвъдното.
Джем мисли, че сме охлюви – асиметрични един без друг и ще паднем. Държи ме здраво по тротоара. Къщите за бъдещите ни деца висят на гърбовете ни.
Джем мисли, че сме охлюви. Но аз  се отскубвам и се втурвам към движението.
Олеква ми. Край мен плисва водовъртеж от бисери и спомени, черупки, огледала, писма, плът.
Гледам очите на Джем сякаш няма друго освен тях.
Джем мисли, че сме охлюви.
Очите на Джем ме гледат като че ли за първи път съм гола. 
И непозната.