ОЛОВО

В пелената с повърнатите от лудите спомени попови лъжици и дребни риби чакат царицата.

Изпъвам бузи в стъкления под, зад който живеят птици без паспорти. Кринолинов замък се издига върху мен, слепите му очи се пълнят с огън, а той не се пречиства. Желе смазва погледът ми, а решетките ми заскърцват като инвалидна количка. Валят зелени халюциногени в очите ми. Този хляб е изкуствено цвете, увисанло в корабни въжета. Споделям зеницата му, а той сресва вените ми. Разпъват го в името на правилния курс. Оловото му потича през мен...

И ставам фенер, летящ фенер между две враждуващи платнища. И бели гъбки сол на брега на Лета.