Тъмно е. Не съм сигурна, че това, което пиша, се чете. Не виждам върха на химикала, нито буквите.Хартията е влажна. Хана търчи. В лагера има змия.
Опитвам се да докосна мокрите петна светлина по палатката си. Ръката ми е черна и по-красива отколкото е в действителност. Спи ми се от онова, което не постигнах на целия фестивал The Bridge. The Bridge. Спи ми се. Буквите ми са по-големи от мен. И криви. Мокро е. Ако не спра да пиша какво мисля последно преди да заспя, всяка мисъл ще е предпоследна и никога няма да заспя. „Гопе-е-е-е, ти ли си? Имаш ли нужда къде да спиш?” На поляната е топло. Четвъртък – ден за поезия и лигня.
Ще го смачкам този кокосов орех!
Няма коментари:
Публикуване на коментар