ТЯЛОТО

Това тяло се издигаше над другите благодарение на две висши образования, куфарче и безумни токове, на които набождаше жълти, сини, сиви павета по най-натоварените жили на града.

            Пред вход на една от тях диагонално се разстилаше неприличен цветен пеньоар, подпрян с два нерендосани клона. Пеньоарът мръдна. Сред цветята поникна жълт мехур. Някакви ръбести червеи се вкопчиха в сплескана питка. Всичко се сгърчи в един миг и се превърна в пътни знаци, намаления и паяци.

            Куфарчето, двете висши и токовете излязоха от кристалната кутия и седнаха на престола си. Когато тялото се опита да размърда мишката, тя премигна с червеното си око и остана на място.

            А едни криминалисти разследваха невидимата сила, захвърлила ръка в краката на старица.

THE BRIDGE

Тъмно е. Не съм сигурна, че това, което пиша, се чете. Не виждам върха на химикала, нито буквите.Хартията е влажна. Хана търчи. В лагера има змия.

Опитвам се да докосна мокрите петна светлина по палатката си. Ръката ми е черна и по-красива отколкото е в действителност. Спи ми се от онова, което не постигнах на целия фестивал The Bridge. The Bridge. Спи ми се. Буквите ми са по-големи от мен. И криви. Мокро е. Ако не спра да пиша какво мисля последно преди да заспя, всяка мисъл ще е предпоследна и никога няма да заспя. „Гопе-е-е-е, ти ли си? Имаш ли нужда къде да спиш?” На поляната е топло. Четвъртък – ден за поезия и лигня.

Ще го смачкам този кокосов орех!

ОЛОВО

В пелената с повърнатите от лудите спомени попови лъжици и дребни риби чакат царицата.

Изпъвам бузи в стъкления под, зад който живеят птици без паспорти. Кринолинов замък се издига върху мен, слепите му очи се пълнят с огън, а той не се пречиства. Желе смазва погледът ми, а решетките ми заскърцват като инвалидна количка. Валят зелени халюциногени в очите ми. Този хляб е изкуствено цвете, увисанло в корабни въжета. Споделям зеницата му, а той сресва вените ми. Разпъват го в името на правилния курс. Оловото му потича през мен...

И ставам фенер, летящ фенер между две враждуващи платнища. И бели гъбки сол на брега на Лета.