златен век

В небето една риба раззида пропасти,
забравя червеното и аленото на желанията ни
и ни оцветява вечно зелени, вечно бели.
Но тази риба не е златната
и не ни предлага златната среда.

Векът, който злото позлатява отново и отново,
няма среден път, няма среден път.

Да пише да пише

Да пише да пише да пише
да слага капани на скритото его на думите
да ги изкоренява от клетките си
да подрежда в редици мрежите им
и да се изплъзват ситни като пясък
леки по попътния вятър на духа
да ги наема обучени от друг войници
да свлича маските им
да се взира в тези плиснали парчета огледала
да рови в нищото им
докато остане само началото
и после да загуби всичко
да пише да пише да пише
е безумието на всеки,
чиято плът е текст.