В небето една риба раззида пропасти,
забравя червеното и аленото на желанията ни
и ни оцветява вечно зелени, вечно бели.
Но тази риба не е златната
и не ни предлага златната среда.
Векът, който злото позлатява отново и отново,
няма среден път, няма среден път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар